НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

10.ХI.1950 г. Изгрев

  Писма от Боян Боев 1950г-1953г - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

10.ХI.1950 г.
Изгрев



Любезни брат,


Желая да ви кажа няколко думи за търновските събори. Съборите на Бялото Братство започват от 1900 година.

Учителя е свикал първия събор тази година във Варна. Там са се състояли следващите събори до 1909 година включително с изключение на един, който се е състоял в Бургас. От 1910 година не е имало събор поради скорошния край на Балканската война. Също и през 1916, 1917 и 1918 година не е имало събори поради Европейската война. През 1923 и 1924 година не е имало събори. В 1925 година се е състоял последният събор във Велико Търново. От 1926 година съборите се преместват от Велико Търново в София - на Изгрева.

Броят на поканените всяка година се увеличава. На първия събор са били поканени само трима души. След това броят на поканените всяка година расте и в 1912 година на събора присъстват 72 души от цяла България. От 1919 година нататък на събора присъстват 100 души. Когато присъстващите бяха малко, Учителя държеше беседите си в салона в Търново, а по-късно - на двора, на открито.

Съборите са една древна традиция на Бялото Братство от векове и хилядолетия. Учителя казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година през втората половина на месец август. По тази причина и учениците на Бялото Братство правят своите събори по това време за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора на Бялото Братство, да се получи отчасти и от учениците.

Какво нещо са съборите на учениците на Бялото Братство? - Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. Защо във време на съборите се чувства радост, светлина, лекота, спокойствие, вдъхновение? - Защото през време на събора има висше присъствие - присъстват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувства. Ето защо през време на събора човек се чувства в известно състояние като че ли живее в един друг, възвишен свят.

За Бялото Братство се говори на много места в Библията. Много ясно се говори за него в Послание към евреите, 12 глава, ст. 22 ÷ 24. В тези стихове се говори за хълма Сион, за града на Бога живаго, Небесния Ерусалим, за безчетните ангели, за събора на първородните и пр. Учителя казва, че този пасаж най-добре излага подробности за Бялото Братство и навсякъде в Библията, където се говори за хълма Сион, на много места в Исайя и в други книги на Библията, това е все Бялото Братство. Учителя казва, че има много магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на Търново. От Търново се спускат няколко клона магнетични течения в разни посоки: един отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към Айтоските върхове и по-нататък. Друг клон от Търново отива към Света гора и т. н. Ето защо Търново е мистичен център и не напразно Учителя избра Търново за съборите.
Съборите в Търново се състояха в едни вили край града. Тая чиста атмосфера, далеч няколко километра от града, беше пригодна за духовната работа на събора. Трябва да се знае, че преди 1000 години Търново е бил важен богомилски център. И даже се знае, че около вилите е имало богомилско селище.

В първите години съборът се свикваше на 19 август и продължаваше една седмица и повече. Свършваше на 25 август. Когато наближаваше датата на събора образуваше се комитет, който го организираше. Специална квартирна комисия настаняваше гостите първите години на квартири в частни къщи и по хотели, а по-късно - във вилите или в палатки. Специална домакинска комисия се грижеше за домакинството: за общите обеди и вечери, за ремонтиране на вилата и пр. Тук ще разкажа една интересна подробност. Покривът на вилата беше повреден и трябваше да се поправи. Двама братя няколко дни преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага до два часа, догде свършите поправката.” И наистина облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последните керемиди на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата.

В съборните дни в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа. В друго време Учителя имаше частни срещи с присъстващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху беседите, върху практическите задачи и си записваха по-важните мисли. Учители свикваха децата, присъстващи на събора на занимание всеки ден. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания.

Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби в детските души.

Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда” или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество”, „Мировата любов и космичната обич”, „Пробуждане на колективното съзнание” и пр.

През 1922 година в читалището през време на беседата някои противници се опитваха на няколко пъти да прекъснат беседата на Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започваха да пеят общо песента „Братство, единство” и с това принуждаваха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължаваше да говори.

През някои събори съборяните правеха обща разходка до с. Арбанаси за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Учителя още от първите години казваше да правят опити за комуни. Такъв опит, който продължаваше известно време, се направи и в с. Арбанаси. Членовете на Арбанаската комуна се стараеха със своя живот да действат благотворно на околните. Един брат от Арбанаската комуна отишъл веднъж за вода. Изворите били малко под селото. Когато той точел вода един от съседната кръчма започнал да говори против Бялото Братство. Той говорел високо нарочно поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но се случило така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата но не можал. Този наш брат бил доста як физически и с едно ловко усилие качил бъчвата на колата. Онова лице останало изненадано и от тогава нататък престанало да говори против братството.

Ще ви разкажа един интересен случай с Учителя. Около вилата на едно дърво имало гнездо с оси. Учителя отстранил питата и застанал на известно разстояние да гледа какво ще правят осите. Осите бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него. Това се повторило няколко пъти. Учителя прочел мисълта им, а именно: те го молели да тури питата пак на мястото. Той направил това. Изтъквам този факт за да се види, че Учителя използвал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните.

В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за отношението на идеите на Бялото Братство към научните проблеми.

През първите събори се изпълняваха особен род гимнастически упражнения без музика. Те се дадоха през време на събора в 1922 година и от тогава се въведоха в цялото братство. През същата тази година Учителя даде песента „Фир-фюр-фен”. Той ни я изпя предварително няколко пъти в движение. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на поляната източно от вилата. Понеже през тази година се туриха основите на школите то на същото място, дето учихме тази песен, Учителя изложи основните принципи на школите.

Понеже Учителя държеше за живо обновление между София и провинцията то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им пращат основните мисли на Учителя.

Ще завърша с няколко мисли от Учителя:
„Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога. Отива ли при Бога със свещено чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречие в живота.

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА НА ЧОВЕКА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ЛЮБОВТА МУ КЪМ БОГА.

Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него.

Знаете ли какво велико предприятие е Любовта? - Който е придобил Любовта, той се нагърбва със здачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил Любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им. Дето мине Любовта всичко трябва да оживее и възкръсне. Любовта е това, което превръща горчивото в сладко, омразата в любов, сиромашията в богатство, невежеството в знание, грехът в добродетел, неправдата в правда, грешникът в светия.

Когато говорим за Любовта в човека ние подразбираме присъствието на Бога. Влезе ли Любовта в човека, той има всичко на разположение. Достатъчно е човек да възприеме в душата си Бога с любов и да почувства тази Любов, за да победи смъртта. Усъмни ли се в Любовта, смъртта взема надмощие над него и той умира. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Живееш ли в Любовта за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш. Ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш. Ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на Любовта.
Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Как можете да познаете дали някой ви обича? - Който ви обича, той може да ви дигне от леглото, ако сте болни. При Любовта болният оживява. Който притежава тази магическа тояжка и веднага пред него ще се появи трапеза. Щом се нахрани, ще тропне пак с пръчката и трапезата се скрива.

Какво изисква Любовта от човека? - Да обича всички без те да знаят, да вярва във всички без те да подозират. Кажете ли на човека, че го обичате, вие искате да ви плати нещо за това. Докато сте на земята никой не трябва да знае за вашата любов.

Кого обичат в човека? - Бога обичат. Кой е, който обича? - Бог обича.

Всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас същество от невидимия свят.

Ако не искате да страдате избягвайте единичната любов. Който люби едного само, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели Любовта. Обичайте всичко, което Бог е създал. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука. Какво ще постигне ученикът, ако обича само 10 букви от азбуката на своя език, а останалите двадесет не обича? Искате ли да станете учен човек, вие трябва да обичате всички. Каже ли ви някой, че обича само един ще знаете, че той е слаб човек. Той може да носи само един килограм тежест. Силният може да носи земята на гърба си. Това значи, че той обича всички хора.

Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания - за хиляди години.

Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва Любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ни обичат.

Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят. Те ще знаят последните новини от другия свят. Засега съобщенията с невидимия свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат.

Онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса.

Искате ли работите ви да вървят добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете на горната част на главата и кажете: „Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, ум, душа и дух.”


Пожелавам ви всичко хубаво и светло.
Със сърдечен братски поздрав:
Ваш верен Б. Боев



  Писма от Боян Боев 1950г-1953г - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ